Извинение към форума

[професор Бранков]

Драги приятели,

тази неделна сутрин си дадох време да прегледам целия форум. Почувствах се много неудобно, когато установих, че съм пропуснал да отговоря на няколко въпроса. Моят администратор ме уведомява редовно за постингите, но понякога работата така ме завладява, че пропускам много неща. Както се изрази един колега, понякога пропускаме да живеем.

Моля за извинение. Занапред сайтът ще стане още по-интересен и надяваме се форумът да продължава да Ви харесва и да дава полезна информация.

Позволете ми да цитирам едно стихотворение на Първан Стефанов, което се въртеше в главата ми в дните около моят юбилей (не го приемам песимистично, а предимно с нежна ирония):

ВНЕЗАПНО

Отдръпва се като видение
животът ми неизживян.
Отлагах срещи,
стълкновения,
от нерешителност, от свян -
додето изумен
и сребърен
открих с връхлитаща тъга,
че съм отложил просто себе си...
Но за кога? Но за кога?