БЛАГОСЛОВЕН ВЕЛИКДЕН

[професор Бранков]

Разпети петък и Велика събота

Предпоследният ден от Страстната седмица е Разпети Петък – в деня на смъртта на Божия син небето и земята се отворили, слънцето се скрило, тъмнина надвиснала над Голгота. На този ден Исус Христос е претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Разпети петък припомня за смисъла на страданията на Спасителя и изкупителната му за цялото човечество смърт.
На Разпети Петък трябва да сме съпричастни към болката, страданията и обидите отправени към божият син. Трябва да се научим да се пазим от предатели и неприятели, но и да им простим. Трябва да сме спокойни и да приеме съдбата си такава каквато е тя.

Велика Събота Църквата прославя като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.


Денят 3 април: Българският Великден

На 3 април 1860 г. по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция - Българският Великден. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски пропуска името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.