Как става операция от херния.

Писмо на майка от форума на сайта БГ-МАМА

Привет на всички!
Дължа ви извинение за закъснението, с което пиша, но се надявам все пак инфото ми да е полезно на следващите майки, които ще преживяват това, което и ние с дечко.

Приеха ни сутринта в уреченото време в болницата. В стаята ни имаше още едно детенце на неговата възраст, което си беше късмет с оглед на това, че си играха заедно и се занимаваха в стаята. В «Пирогов» е чисто и от това не мога да се оплача. Бързо осъзнах факта, че родителите, които отиват с децата си в болницата спят на едно легло с тях /с това проблеми никога не съм имала, защото и друг път ми се е налагало/. Децата се преобличат в пижамки и пантофи, които всеки си носи както си му е реда. За родителите това не е задължително, макар, че аз за собствен комфорт си носех всичко. На вратата на стаята сестрата ме предупреди,че се заплаща по 10 лв на вечер за престоя на родител при детето. Няма да го коментирам. Малчо беше изследван предварително за алергия към упойката, тъй като е предразположен и всичко беше наред. Целия ден си играха с другото детенце и надуваха главата на батковците в стаята. Храната в болницата си е нормална - опитах я като давах от нея на дечко. /Важно е да отбележа, че за възрастните храна няма, така,че татковци или баби ще се притичват на помощ./ Така мина деня като вечерта ни предупредиха както си му е реда, че последната храна трбява да е в 22 ч и последната вода в 24 ч. От тук натам нещата си бяха нормални. Преди да заспят децата бяхме изпокрили всичката храна и вода, за да не мрънкат децета на сутринта. След визитацията взеха първо едното дете, после моето. Забравих да кажа, че нещата, които аз носех за занимание в болницата беха малки колички, животни, фулмастери и листи, много книжки и карти на Ю-Ги-О. Не можах да намеря преди болницата "Франклин отива в болница" и бях притеснена, но на сутринта преди да тръгнем за болницата казах на дечко, че днес едни чичковци и лелички ще му гледат коремчето. Преди да го вземат за операцията ги "зашеметяват" с едно прахче разтворено във вода. Бяха ме предупредили,че хернията му е голяма и ще отнеме малко повечко тоест към 30-тина минути. След това ми го доведоха в съзнание. И след това спа непробудно 1 и половина, за да си проспи упойката както се казва. Като се събуди искаше да пишка и пожела сам да ходи, а не да го занеса на ръце. Внимателно прекосихме коридора /тоалетната беше срещу нашата стая/ и успяхме. Пита ме защо няма гащички, но заради дългия си потник не забеля отначало лепенката на коремчето си. В последствие при второто или третото пишкане ме попита и аз муказах,че си има лепенка и няма да я махаме, за да я показваме. Това беше. Сам някак си усещаше и не тръгваше да тича из стаята. Бях доста притеснена от факта,че не беше ял от миналия ден в 21 ч, а вече беше 14 ч следобяд. Не им се дояде и на двете деца, но с водичката беше малко зор и малко лъгане. Вода могат да пият два часа след операцията, а да ядат едва 4-5 часа след това. Когато стана време за ядене се нахрани добре и остатъка от деня мина в четене на книжки и т.н. Спа спокойно /като забравих да отбележа, че още когато го донесоха от операционната той веднага легна по корем и аз притеснена питах хирурга - каза,че няма проблем/, ето защо през ноща беше спокойно и си се въртя свободно. На следващата сутрин след визитация доктора ни смени превръзката както дечко пожела от бяла с кафява /превърнах историята с лепенката в цяла приказка и съм горда от това/. Изписаха ни точно за обяд в 13 ч. 10 дена домашен престой и до два месеца без физическо натоварване: тоест контролирано движение. И в общи линии е това около нашите преживявания. На 6-тия ден ходихме да му махнат конците и той се държа като голям човек, знаеше,че отиваме да си покажем лепенката на чичковците. На следващия ден беше първата баня. Когато махнахме лепенката беше видимо притеснен от линията, която вижда и реши, че това е мръсно /кожата му беше кафява от йода освен това/ и аз аха-аха да се разреве успях да спася положението като му казах, че това е на коремчето е дракон. Малко преди операцията беше решил,че моите татуировки са дракони и аз така го измислих. Той го прие с възторг и съответно след баня боядисваме дракона кафяв /разбирайте с йод/. Преди да му махнат лепенката аз го подканях да се хвали с лепенката си и той я показваше на тати, на баба, на докторите и тн. След това общо взето също изпитваше известна гордост,че има драконче. Така го измислих. Ще видим като изчезне дракона какъв ще е края на приказката. След като беше 10 дена в къщи го пратих при баба му и дядо му, тъй като аз трябваше да се върна на работа. Тича, скача и ходи на разходки и по люлки. За сега е това от мен, друго не се сещам. Разказах всичко толкова подробно, защото знам аз как плачех и преживявах всичко това. Децата са герои. Въпроса е да не се стресират. Пожелавам на всички, които ще минават през това кураж и по-малко притеснение. Поздрави! Дано да съм в полза на някой.


Коментар на модератора
Операциите от херния или крипторхизъм са най-честите в детската хирургия. Ние препоръчваме хернията да се оперира скоро след диагнозата, а крипторхизмът да бъде коригиран не по-късно от година и 8-10 месеца след раждане.
Децата се преглеждат в кабинета по детска хирургия на „Пирогов” и могат да се приемат още на другия ден. Настаняват се в различни отделения на Секцията като може да се предложат и самостоятелни стаи.

Изискването към родителите да заплащат по 10 лева за вечер не е задължително за всички. Съобразяваме се и със социалния статус. Трябва да разберете, че в тази криза, парите се използуват за спешни нужди на отделението, които отново са в полза на децата. Това е нещо като взаимоспомагателен фонд.

В последно време нашите анестезиолози провеждат така упойката и събуждането в операционната, че детето веднага ще може да пие вода. Някои деца са неспокойни, но не защото ги боли, а защото са уплашени. Обикновено за 1-2 часа проблемите отшумяват. По преценка на лекаря детето може да бъде изписано още на същия ден.

Често ние слагаме един подкожен естетичен шев, който се премахва само с едно теглене. Болка няма. Понякога лепим кожата с тъканно цианакрилатно лепило, което е българско. Белегът е нежен и след година почти не се вижда.

   
 
     
   
© Секция по Детска Хирургия – София
Последна редакция 01.04.2012 г. www.igiboro.com