Разказ за Моника

Това е разказ за трагичен и фатален инцидент, за продължителните грижи и множествени операции от различни лекарски екипи, за любовта на близките на детето и грижите на медицинския персонал, за възвърнатото щастие и подкрепа от всички, които обичат Моника.

До 29.06.2004 животът на Моника беше щастлив и изпълнен с много любов, като на всички други деца. Но в този ден в ужасна катастрофа загиват майката, 15-годишната сестричка, а по-късно и бащата.
Моника постъпва по спешност в реанимацията на детска хирургия „Пирогов” в дълбока кома с тежка черепно-мозъчно контузия, разкъсани стомах, дебело черво и черен дроб, увреден бял дроб с кръвоизлив, ампутирано дясно краче и счупени останали крайници. Състоянието й изглежда безнадеждно.
В същия ден са направени четири спешни операции, а в следващите седмици още три операции на мозъка и черепа.
Моника е в много тежко състояние, с пълна загуба на мозъчни рефлекси, увредени зони в кората и вода в мозъчните пространства. Счупванията на крайниците са сериозни, а дясното краче е отрязано до коляното. Последват етапни операции на крайниците. Едва след около 20 дни детето може да диша самостоятелно, което позволява да се спре работата на изкуствения бял дроб.

Детето се превежда в детско гръдно отделение в „будна кома”, лежи неподвижна с отворени очи, с нея не се установява контакт. Налице е тежка увреда на висшите корови функции на мозъка.
За нея се грижат баба Нина, дядо Симеон и вуйчо Пламен. Но сега вече тяхната роля е най-голяма. В това са подпомагани и от лекарите и сестрите. Ежедневните грижи включват работа с рехабилитатор, кинезотерапевт, логопед, психолог и невролог. Баба Нина денонощно говори на Моника, пее песнички, разказва приказки. Постепенно започва възстановяване на нервните рефлекси. Отначало Моника се усмихва, като чуе името си, но понякога плаче, сякаш си спомня нещо лошо. После вече се изправя и сяда в леглото, отвръща едносрично, сочи с глава и ръка. Започва да се установява траен контакт с нея. На втория месец след трагичния инцидент Моника е отново малкото дете на баба и дядо, но вече не е същото.

След изписването на Моника на 11.09.2004 година започва битката за пълното й възстановяване. Във Варна продължават психическата и физическа рехабилитация. Вуйчо Пламен организира широка кампания за събиране на средства.
Той създава сайт www.help-monica.org, който досега е посетен от хиляди добри хора, съчувствуващи и помагащи за възстановяването на Моника. В сайта се изказват благодарности и на хората от болницата „Пирогов”, които спасиха и върнаха Моника към живот: д-р Пседерски – детска реанимация, д-р Захаринов – детски неврохирург, д-р Тодоров – детски коремен хирург, доц. Бранков – завеждащ Секция по детска хирургия „Пирогов”, доц. Новков – зав. клиника детска травма, д-р Иванов – ортопед, д-р Хинкова – невролог, Здравка – рехабилитатор.

Днес по Божие чудо Моника вече говори уверено, контактна е, позитивна и мечтае един ден отново да стъпи на крака, да бяга и да танцува... За целта е нужно да се раздвижи контрактурата на неампутирания крак, да се заздрави опорно-двигателния апарат и да се научи да ходи с патерички. Следващи стъпки са поставяне на електронна изкуствена протеза на крачето. Предстоящите рехабилитационни мероприятия, операции и протезиране в чужбина възлизат на почти 90 000 Евро в рамките на следващите 3-4 години.

На 12 май 2005 година във Варна бе направен благотворителен
концерт под надслов "Заедно да спасим живота на поне едно дете...
МОНИКА с участието на E.N.A. Productions, Hoodlife и Айя.
Спонсори: ФКЦ - Варна, Autotrade, Алфа радио и в-к Черно море.
Средствата от концерта се добавиха към събраните дарения на близки
и непознати хора.
Присъединете се и Вие.
Посетете сайта www.help-monica.org

   
 
     
   
© Секция по Детска Хирургия – София
Последна редакция 01.04.2012 г. www.igiboro.com