Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре

     
 

Aнестезията на вашето дете
Информация за родители и придружители на деца

Тази брошура има за цел да предложи на Вас и вашето семейство информация за анестезията. Запознайте се с нея преди срещата си с анестезиолога. Ако тази информация не ви е достатъчна Вие ще можете да зададете въпроси на анестезиолога още при първата си среща с него. На този разговор той/тя ще обсъди с вас най подходящият вид анестезия за хирургията на вашето дете. Ако има възможности за избор на анестезия, те ще ви бъдат предоставени. Това е момента, когато вие трябва да изберете анестезия и да ни предоставите информация за вашето дете. Това ще направи престоя му по сигурен, по приятен и обезболяването по качествено.

Какво е анестезия?
• Думата „анестезия” значи „загуба на чувствителност”.
• Медикаментите, с които се постига това състояние се наричат анестетици.
• Лекарят, който oтговаря за благополучието на вашето дете по време на хирургията е анестезиолога.
Вие трябва да знаете, че по време на анестезия:
• се губи всякаква чувствителност, включително и тази за болка
• пациентът може да не спи (някои от видовете анестезия)

Колко различни вида анестезия има?
Видът анестезия, която ще получи вашето дете зависи от вида на операцията и здравословното му състояние. Анестезията бива:

Локална
Локалната анестезия е приложение на медикамент (локален анестетик), повърхностно. Това приложение може да бъде чрез инжекция, напръскване или намазване. Ефектът е временна загуба на чувствителност в определена част на тялото (която ще бъде оперирана). Вашето дете ще остане будно, но няма да усеща болка по време на процедурата. Тя се прилага за малки процедури и превръзки.

Регионална
Регионална анестезия означава обезчувствяване на определена част от тялото (тази, която ще се оперира). Около нервните снопчета или нервите, които осигуряват чувствителността в тази част на тялото се прави инжекция с локален анестетик. Това прекъсва сигналите от тъканите по нервите към главния мозък. Резултатът е липса на на болка. Вашето дете може да остане будно или да спи. Изборът зависи от вас или детето. Най често прилаганите форми на регионална анестезия в нашето звено са:

Спинална анестезия    
  Най често се използва при операции на долните крайници и долната част на корема при големи деца (над 12 год възраст). Специална възрастова група, на която за същите операции прилагаме този вид анестезия, са недоносени и високорискови новородени бебета. Този вид анестезия се осъществява с инжектирането на единична доза локален анестетик директно в гръбначно мозъчната течност. Ефектът от това е временно обезчувствяване на тялото от пъпа на долу.

Епидурална анестезия    
  Ефектът на този вид анестезия е подобен на спиналната – обезчувствяване на долната половина на тялото. При нея локалният анестетик се въвежда със специална игла пред обвивките на гръбначният мозък (епидурално пространство) в единична доза или се поставя специален катетер. Най често я използваме при:
• децата до 12 годишна възраст за малка коремна хирургия като допълнение на общата анестезия каудална епидурална анестезия
• за следоперативно обезболяване при големи коремни и гръдни операции.


Обща
По време на общата анестезия детето ще спи. Тя е медикаментозно предизвикано безсъзнателно състояние. Медикаментите могат да се въведат по два пътя: да се вдишват през маска или тръба или да се прилагат венозно (през пластмасова канюла поставена най-често на гърба на ръката). За кратки операции детето диша само през маска, а за големи операции, след като заспи в трахеята му се въвежда тръба, през която се диша. На края на операцията медикаментите се спират, детето започва да диша само, тръбата се изважда и то бавно се събужда. Някои деца са много неспокойни за кратко време след обща анестезия.

Какво представлява общата анестезия?
Общата анестезия е вид анестезия която въвежда пациента в състояние на дълбок сън.
Това е най често използвания вид анестезия в практиката.


Ще спи ли напълно детето ми?
Да. По време на обща анестезия се използват няколко вида медикаменти, сборният ефект от които е: временно подтискане функцията на централна нервна система – загуба на съзнание (пациента спи дълбоко) и подтискане на болковата чувствителност.

Ще се събуди ли детето ми?
Рискът от животозастрашаващи усложнения е пряко свързан със здравословното състояние на детето. Ние го оценяваме в точкова система и го класираме в пет степени според: състоянието на детето, отговора му към медикаментите (наличието на свръхчувствителност) и обема на хирургията. Децата със системни или хронични заболявания както и децата подложени на по-голяма хирургия, получават по висока точкова оценка и разбира се, имат по висок риск за усложнения от здравите деца, подложени на малки хирургични процедури.

Ще има ли тръба в гърлото си?
Да. Общите анестетици, които водят до дълбок сън нарушават дишането, като го забавят или спират напълно. Анестезиологът поддържа дишането чрез поставянето на тръба в трахеята след като пациента заспи. Тръбата най често се изважда в края на операцията и пациентът няма спомен з a това. При определен вид големи хирургични интервенции тръбата може да не се извади, пациентът да остане приспан и за определено време да се диша от апарат (изкуствено дишане) в интензивното отделение. За такава възможност ще бъдете уведомен от анестезиолога. От друга страна има малки хирургични интервенции, при които пациентът спи, но дишането му не е нарушено и не се налага поставянето на тръба в трахеята.

Аанестезиологъта ще бъде ли през цялото време при детето ми?
Да. Анестезиологът ще бъде през цялото време в операцоинната зала, ще следи на монитор жизнените показатели на вашето дете и ще назначава медикаменти според състоянието му или хода на хирургията.

Ще има ли детето ми венозна канюла след операцията?
На всички пациенти се поставя венозна канюла преди хирургията. Не се притеснявайте. Нашият персонал е много опитен и няма да причини излишна болка на детето ви. На малките деца канюлата се поставя под обща анестезия (те заспиват като дишат изпаряем анестетик през лицева маска). Защо ни е необходима венозната канюла? – по няколко причини:
за кърмачетата и малките деца е жизнено необходимо да получат венозни вливания на водно солеви разтвори, с които се компенсира предоперативното гладуване
венозната канюла е пътя, през който се въвеждат медикаментите за седация, увод в анестезия и нейното поддържане за въвеждането на медикаменти по спешност
Ако няма необходимост от следоперативно въвеждане на обезболяващи средства или антибиотици венозно, тя ще бъде свалена преди напускане на болницата .

Може ли да се кара колело,мотоциклет в деня след хирургията?
Препоръчително е 24 часа след анестезия да не се шофира.  

Какво е анестетикът?
Анестетиците са медикаменти (газове или разтвори за инжекционно приложение),
които се употребяват за въвеждане в анестезия или за
поддържането й. Те блокират сигналите от тъканите към главния мозък. Когато се преустанови подаването на анестетик, чувствителността и съзнанието се връщат постепенно..


Кой е анестезиолога?
Вашето дете се нуждае от планова хирургия. Имате назначен ден за постъпване. След като се нуждаете от хирургия, вашето дете имате нужда и от анестезия. Какво знаете за анестезиолога?

Анестезиолозите обикновенно са непознатите лекари зад маската. Повечето хора мислят, чe анестезиологът приспива пациента и напуска операционната зала. Всъщност това не е така. Анестезиологът, присъства на цялата хирургична процедура. Най-голяма част от времето отделя за наблюдение на сърдечната честота, кръвното налягане и другите жизнено важни функции на организма. По време на общата анестезия човек не чувства нищо и не усеща болка и всички жизнени функции се поддържат в норма.

Тъй като анестезията е медикаментозно предизвикано контролирано безсъзнтелно състояние, сама по себе си представлява в известен процент от случаите по-голям риск от хирургичната процедура. Много хора, преди операция се тревожат повече, че няма да се събудят, отколкото за самата операция.

Много важно е да разговаряте с анестезиолог преди процедурата, въпреки че в повечето случаи вие не можете да си го изберете. Ако имате възможност да избирате, питайте го какъв опит има в предстоящата процедура.

С анестезиолога ще се срещнете за първи път при вземането на информирано съгласие за анестезия. Това може да не е вашия анестезиолог, но вие можете да му зададете всички въпроси, които ви тревожат и ако у вас се създаде чувство за сигурност, да го изберете за вaш анестезиолог.

Ако вие имате избран екип, с вашия анестезиолог ще се срещнете в деня преди процедурата. Той отново може да ви зададе някои въпроси. Много важно е да му кажете, ако има промени във състояниято на вашето дете: повишена температура, хрема, кашлица. Само той може да прецени съобразно състояние му и обема на процедурата, дали тя трябва да се отложи или не.
Ако вие постъпвате в деня на хирургията, трябва да настоявате за среща с анестезиолог преди това.
.

Можете да изберете?
Взависимост от общото здраве на пациента и вида на хирургията, имате право да изберете между два вида анестезии:
обща анестезия (детето спи)
регионална анестезия (детето най често е будно, но може и да спи)
Повечето лекари предпочитат регионалната анестезия, там където е възможно.
Повечето пациенти се страхуват да са будни и настояват за обща анестезия въпреки, че това е по-опасния избор за тях. Регионалната анестезия е по-безопасна, защото правилно изпълнена , тя не нарушава спонтанното дишане и сърдечната дейност.
Следоперативният период е по-кратък и по-гладък.

Подготовка
Подгответе детето си за планова хирургия и анестезия


Всички деца, независимо от възрастта си, се страхуват, когато трябва да постъпят в болница. Те са още по-объркани и изплашени, когато им предстои операция. Някои деца си фантазират и се тревожат,за това което ще се случи в болницата. Често тези фантазии са по-страшни от реалността. Всички деца имат много въпроси и обикновенно не ги задават.

Родителите не знаят как да подготвят своето дете за операцията . Това е така, защото не знаят какво да очакват. Понякога мислят, че е по-добре да не разговарят изобщо за предстоящата операция. Истината е, обаче, че колкото повече детето и родителите знаят за операцията и престоя в болницата, толкова по-лесно ще се справят.

Всички деца имат полза от психологическа подготовка за планова хирургия. Адекватната подготовка може да помогне на децата да се тревожат по - малко за предстоящата операция и следоперативното им възстановяване да протече по-гладко.

На всяко дете (с изключение на много малките) трябва да се каже, че:
ще постъпи в болница
ще му бъде направена операция
кратка информация за това, което ще се случи

Много автори изтъкват, че подготвените деца,( които имат реална представа за това какво ще се случи в болницата) са:
по-контактни с персонала и по-спокойни
по-рядко повръщат след операцията
по-рано се раздвижват и започват да се хранят
боли ги по-малко и изискват по-малко болкоуспокояващи
следоперативно имат по-малко промени в поведението

Подгответе себе си – какво да направите
Научете, колкото е възможно повече за операцията на вашето дете (Разговаряйте с хирурга и анестезиолога за: същността и евентуалната продължителност на операцията, болничния престой, за предоперативната подготовка включително и изследванията, контрола на болката и престоя в интензивното отделение)
Обмислете кога и как да започнете подготовката на своето дете
Разговаряйте с него откровенно и отговаряйте на въпросите му
Планирайте посещения при него в дните след операцията (осведомете се за политиката на болницата относно придружителите на детето и посещенията)
Бъдете готови за деня на операцията
Опитайте се да разберете какво може да очаквате от своето дете в болницата

Всеки родител трябва да помогнете на детето си да остане спокойно. Опростете ежедневието си в дните преди операцията. Ако вие сте неспокойна не се страхувайте да потърсите помощ от семейството си, приятели или психолог. Децата, включително и кърмачетата, усещат тревогата на родителите си. Тогава и те са неспокойни. Децата копират поведение.
.

Подгответе своето дете
Когато се чувствате готови, трябва да започнете подготовката на своето дете.
Родителите най често се тревожат, кога да започне тя. Този срок зависи не само от възрастта на детето, но и от неговите познания (кога ще започне да ви задава въпроси). Децата се справят много по-добре, когато знаят какво ще се случи и защо.

Новородени и кърмачета до 1 година.
Оценете какво е стесиращо за вашето бебе.
Най често това са:
Раздялата с родителите
Непознатите хора, които се грижат за него
Странни предмети, звуци и миризми
Подгответе го:
Подготовката може да започне по всяко време
Играйте с него, като си сложите хирургична маска. Сложете на ръцете му хирургични
ръкавици. Може да му покажете и стетоскоп или апарат за мерене на кръвно налягане.

Малките деца копират поведението на своите родители. Колкото по-спокойни сте вие, толкова спокойно ще бъде и вашето дете


1 - 2 години
Идеалната подготовка не трябва да е по-дълга от 1-2 дни. Повтаряйте едно и също много пъти.
Най-често то се страхува:
Да остане само в болницата
Да контактува с непознати
От болезнени процедури
От медицинското оборудване, което му изглежда страшно
Подгответе го:
С игра с „псевдомедицински” или истински медицински средства, като маски, ръкавици, стетоскопи.
Отговаряйте на въпросите му. Използвайте прости изложения и подбирайте внимателно думите си. Кажете му например – „Лекарят ще превърже ръчичката ти.” а не – „Лекарят ще ти направи инжекция на ръчичката.”

Продължете търпеливо да разговаряте със своето дете до деня на операцията. Например можете да му кажете „Когато те целуна и ти кажа довиждане, ти трябва да тръгнеш със сестрата.”
.

3 - 5 години
Подготовката му трябва да започне 3-5 до 7 дни преди постъпването, за да има време да осъзнае чутото и да зададе въпроси.
Най-чести причини за страх:
Мисли, че е било лошо и постъпването в болницата е наказанието му
Страхува се, че някоя част от тялото му ще бъде наранена
Страхува се от иглите
Че ще се събуди преди операцията да е свършила
От болката
Подгответе го като:
Играете на подходящи игри
Четете подходящи книжки
Отговаряте на въпросите му.

Станете пациент заедно с детето. Нормално е то да е капризно и да изисква повече внимание. Погрижете се и за себе си. Ако сте изморени, потърсете помощ от семейството си или приятел. Само ако сте спокойни и позитивни, сте полезни на детето си.

6 - 11 години
Подготовка му трябва да започне от няколко дни до две седмици преди постъпването.
Най-чести причини за страх:
Мисли, че е било лошо и еизпратено в болницата за наказание
Срахува се, че някоя част от тялото му ще бъде наранена
Че няма да можи да контролира положението
От болката
От иглите
Че ще умре по време на операцията
Подгответе го като:
Посетете болницата предварително
Обяснявайте му с разбираеми думи, докато се убедите, че то е разбрало.
Четете му подходящи книжки
Давайте му много възможности за избор, за да изострите чувството му за самоконтрол
Подчертайте, че не е направило нищо лошо и хирургията не е наказание
Обяснете ползата от хирургията с разбираеми за него думи (например – след като ти оперират крака, ти пак ще можеш да риташ футбол).
Помолете приятелите му да го посетят в болницата
Останете с него в болницата или го посещавайте често. Казвайте му всеки път като излизате къде отивате и кога ще се върнете.

След като сте разговаряли с вашето дете, накарайте го да повтори това, което е чуло. Децата на тази възраст понякога слушат внимателно, но не разбират всичко казано. Така ще уточните какво е разбрало и какво не.
.

12 години и по-големи
Те искат да участват във всички решения, които ги касаят. Включете ги в разговора с хирурга и анестезиолога. Оставете ги да вземат решение, там където е възможно.
Най често те се страхуват от:
Загубата на контрол
Загубата на самостоятелност
Че част от тялото им ще бъде наранена или променена
От самата хирургия и евентуални усложнения
Подгответе ги като:
Им позволете да участват във вземането на решение (там където е възможно – например за времето на операцията или избора на вида анестезия)
Говорете за това всеки ден след определянето на датата за приемане.
Юношите се противопоставят на всичко, което не разбират. Опитайте се да им обяснявате по различни начини един и същи факт
Често по време на престоя си в болницата децата ще отказват да разговарят и отговарят на въпроси. Това е много характерно за тази възрастова група. Те просто искат да останат сами.
Позволете им да се тревожат и да поплачат.Те имат нужда от съпричастие, да знаят, че и някой друг се тревожи и мисли като тях. Уверявайте ги в своята подкрепа.
Бъдете напълно честен, когато отговаряте на въпросите им. Децата в тази възраст стават агресивни, когато си мислят, че крият нещо от тях. Те искат да знаят какво става с тяхното тяло. Много често е по-важно как ще се каже информацията, отколкото какво ще се каже.

Те може да не искат да постъпят в болницата, ако не разберат обясненията. Понякога вие и медицинският персонал трябва по няколко различни начина да обясните и убедите тийнеиджъра, като му задавате внимателно въпроси.

Тревогата от раздялата: защо децата плачат?
  Напълно естествено е децата да са тъжни и да плачат, когато се разделят от своите родители. Ако за родителите, които оставят децата си в болницата, това е много обезсърчаващо, то те може би ще са по-спокойни ако научат, че тревогата на техните деца от раздялата е временна.
Тревога от раздялата с родителите си изпитват децата от 7 месеца до 3 години. Малките деца просто не разбират, че техните родители ще се върнат. Най-неспокойни са децата, които остават в болницата за един ден.

Повечето родители правят сделка (обещават нещо) с безпомощното и плачещо дете, когато се опитват да го оставят в болницата. Това е грешен подход.На детето трябва с разбираеми думи да се казва истината: - че то има проблем и само в болницата ще му помогнат. Родители, излъгали своето дете, могат да го намерят пищящо или плачещо, когато се върнат и да стоят безпомощно пред него. Това е начина на детето да откупи несправедливостта, че са го оставили само в болницата. Някои деца страдат от раздялата през цялото време на престоя си. Превърнете раздялата с детето си в изживяване. Когато го приготвяте, вслушвайте се, в това което ви говори, дайте му възможност да избира, тогава проблемът ще се омаловажи.

Посетете болницата един или два дни по рано от деня за приемането му, като му обясните, че това е мястото, където ще остане за малко само, където ще му помогнат и вие ще идвате да го виждате.
.

Няколко други идеи, които биха направили раздялата по-лека:
Дайте му снимка на семейството. Такаq винагиq когато е тъжноq ще може да види мама, татко, кака или батко.
Преди да си тръгнете целунете ръчичката му и я затворете. Кажете му, че там остава вашата любов при него докато вас ви няма.
Тръгнете си нормално от болницата, не зе измъквайте и не гледайте виновно.
Позволете му първо да ви каже довиждане и чак след това вие се сбогувайте с него.

След постъпването в болницата
Среща с анестезиолога
Вие ще се срещнете с анестезиолог.
По време на този разговор ще ви бъдат зададени въпроси за:
здравното състояние на детето (сегашно и минало)
получавало ли е досега анестезия
получава ли някакви лекарства в момента
наличие или не на свръхчувствителност (алергия)
болести в семейството и рода,
и ще бъдат изложени възможностите за подходящата анестезия. Ако на детето ви предстои малък обем хирургия, при тази среща ще подпишете и информираното съгласие за анестезия. Ако операцията на детето ви е с по-голям обем, ще се срещнете с анестезиолог след получаването на всички назначени изследвания и тогава ще обсъдите анестезията, евентуалния престой в интензивното отделение и обезболяването.

Това е времето, когато трябва да кажете на анестезиолога за някои особености в характера на детето, ако има такива и за предишно постъпване в болница (как се е държало по време на престоя и след това).

Можете да си запишете всички въпроси, които искате да зададете. Така няма да пропуснете нещо важно .

Независимо от това кога сте постъпили, разговаряли ли сте или не с анестезиолог, вашето дете вече е оперирано или още не е, ако имате въпроси, можете да ги зададете. Също така имате право да изберете определен анестезиолог.

Какво „може” и какво „не може” преди планова анестезия?
Докога може да се приема храна?

За възрастни и големи деца:
Ние изискваме да не се приема никаква твърда храна след полунощ преди операцията (8 часа преди анестезията). Ако вашата операция е планирана за обедните или следобедни часове, може да си позволите сутринта да приемете бистри течности. Бистрите течности са, тези през които се вижда, т. е. – прозрачните. Примери: вода, прозрачни плодови сокове. Отбележете, че някои плодовите сокове и млякото не са бистри течности. За това дали можете да приемате бистри течности ще ви информират вашият анестезиолог или анестезиологичната сестра.

За кърмачета и малки деца (под 3 години ): спирането на храненето при тях варира в зависимост от възрастта и вида на храната:
Твърди храни – 8 часа преди анестезиятя
Хуманизирани млека – 6 часа преди анестезията
Кърма – 4 часа преди анестезията
Бистри течности (вода, прозрачни плодови сокове) – 2 часа преди анестезията
Вашият анестезиолог или сестра ще ви уведомят за това, докога може да храните детето.
Ако вашето дете приеме твърди храни или небистри течности неговата операция ще бъде отложена за 6 или 8 часа или за другия ден.
.

Могат ли да се приемат медикаменти?
Принципно повечето медикаменти могат да се приемат преди операцията с глътка вода. Не трябва да се вземат витамини или хранителни добавки. При съпътстващ диабет ще получите непосредствени инструкции от вашия анестезиолог. Ако имате инхалатор за астма – може да го използвате.

Може ли да се пуши?
Би трябвало 24 часа преди хирургията да спрете да пушите. Това ще подобри пренасянето на кислорода от хемоглобина и ще повиши сигурността на анестезията.

Може ли да се дъвче дъвка?
Не. Дъвченето на дъвка повишава производството на стомашни сокове и намалява сигурността на анестезията.

Трябва ли да се носят лекарствата, които се приемат редовно?
Ако вие или детето ви приемате медикаменти, трябва да ги носите заедно с предписанието им от вашият лекар. Ако ви предстои кратък (1-2) дни престой в болницата, ще приемате вашите лекарства.

Премедикация
Думата „премедикация” означава лекарство, което се дава преди анестезията. Премедикацията зависи от състоянието на детето и вида на операцията. Не всички деца се нуждаят от премедикация.
Ние премедикираме задължително всички деца (ако нямат медицински противопоказания). Премедикацията се дава под формата на таблетка или сироп известно време преди операцията от анестезиологичната сестра до леглото на детето. Тя ще направи детето спокойно и сънливо, даже може да заспи.
Медикаментите, които се употребяват са:
• Седативи (успокояващи), които ще успокоят вашето дете
• Аналгетици (болкоуспокояващи), като парацетамол или нурофен. Дадени преди операцията те ще направят по лесно и ефективно следоперативното обезболяване.
• Предпазващи лекарства, като коркикостероиди при алергия
• Редовно получавани медикаменти – при астма, диабет, сърдечни заболявания и други
.

В операционната
Вашата сестра (от отделението) ще го придружи до операционната. В операционната, в зависимост от временните условия, детето може да постъпи направо в операционната зала или да изчака в стаята за въвеждане и събуждане. Ако не постъпи направо в залата, то ще бъде през цялото време под наблюдението на анестезиологична сестра.

В операционната зала анестезиологът ще мониторира следните жизнени показатели на детето и ще ги наблюдава през цялото време: артериално налягане, сърдечна честото, дишане, насищане на хемоглобина с кислород,а за новородените бебета и температура.

Уводът в анестезия може да бъде изпълнен по два начина:
Да се вдишва газ през анестетична маска. Ако детето е много неспокойно, персоналът разговаря приятелски с него, то остава седнало, държи само маската си и се поощрява да вдиша дълбоко няколко пъти (което е достатъчно за да заспи).
Венозен увод – течен анестетик, който се въвежда през венозна канюла.
.

След анестезията
  Повечето деца се превеждат за различно време в стаята за събуждане. През цялото време те са под наблюдението на анестезиологична сестра. При преценка на водещия анестезиолог детето може да остане и мониторирано за известно време. Сестрата наблюдава:
събуждането на детето
евентуалната поява на усложнения (гадене, повръщане)
оценява нивото на следоперативната болка

Всички деца с оценка на болката над 3-4 точки получават опиев аналгетик, като за това се уведомява сестрата от отделението.

От стаята за събуждане се извеждат след пълно възстановяване на съзнанието (отговарят адекватно на прости въпроси).

Всички деца, които се превеждат в интензивното отделение, не престояват в стаята за събуждане.

Ние, децата, родителите и контрола на болката
Нашето виждане
В нашето звено лекарите, сестрите и рехабилитаторите, работят заедно, за да предотвратят болката и страданието на вашето дете. Децата имат уникални и много различни отговори на болката и мероприятията за успокояването и. Всяко дете се оценява индивидуално след подходящото лечение.
Родителите са много важни партньори на своето дете в борбата с болката. С вашата помощ може да бъде планирано най подходящото медикаментозно и немедикаментозно лечение.

Какво е болката?

Болката е неприятно усещане, което ни казва, че някъде нещо не е наред в нашето тяло. Когато се нараним (или претърпим хирургична намеса) нервните клетки изпращат сигнали до главния мозък. Болкоуспокояващите лекарства блокират тези сигнали и намаляват ефекта им. След операцията на детето ви лекарите и сестрите ще питат „ боли ли го?”.
Тази информация може да помогне да имате активна роля и да сте сигурни, че болката на детето е минимална.
Повечето хора мислят, че е нормално да те боли след операция и тази болка, трябва да се търпи. Сегашната медицина може да повлияе следоперативната болка.


Питайте вашия лекар какво да очаквате.
Какво трябва да знаете:
Колко ще боли след хирургията?
Къде ще боли?
Колко време ще боли?
Как ще се лекува болката?
Колко време ще се прилагат болкоуспокояващи лекарства?
Какви странични ефекти имат болкоуспокояващите лекарства?

Помогнете ни да оценим болката.
Вашата помощ е много важна. Винаги казвайте на вашата сестра, ако детето го боли след болкоуспокояващо лекарство. Това ще ни помогне да променим лечението му.
За деца, които говорят
3 – 7 години – ние ще помолим вашето дете да избере личицето от скала с различни лица, което най добре описва усещането му.
над 8 години – детето трябва да опише болката си като избере цифра на скалата от 0 – няма болка до 10 – най силна болка.
 

За кърмачетата и децата, които не могат да говорят ние използваме за оценка други сигнали за болка. Това са: мониторираните показатели (като ускорена сърдечна честота) и поведението на детето (плач, лицева мимика, ритъм на съня).

Лечение на болката.
Вашето дете може да получава болкоуспокояващите лекарства по четири пътя: през устата, интравенозно (през поставена канюла), ректално (като свещичка) и мускулно. Кой от тези пътища ще бъде, избран зависи от вида операция, деня след операцията и силата на болката. През първия следоперативен ден вашето дете ще получава болкоуспокояващото си венозно и ректално.


Не всяка болка може да бъде успокоена с медикаменти.

Техники с отвличане на вниманието
за успокояване на болката
:


Контролирано дишане Бавното и дълбоко дишане за кратко време може да успокои болката и тревожността. Този метод за успокояване е лесен дори за малките деца . На големите деца се казва да дишат бавно и дълбоко, като мислят за това как въздухът пълни и след това излиза от белите дробове. На малките деца се казва, че когато издишват те издухват навън всичката болка.
Силата на внушението. Също като въображението, силата на внушението може да се използва от децата, за да преодолеят болката и стреса. На децата трябва да се внушава спокойствие. . На по-големите деца може да кажете, че има „късметлийско” докосване, което ще ги избави от болката им.
Отвличане на вниманието. Това са различни действия,които ще отвлекат вниманието на вашето дете и то няма да мисли за болката. Могат да бъдат видео игри или филмчета с позитивен контекст. Слушането на музика, четенето на книги, разказването на приказки, рисуването, посещение на близки и приятели са все неща, които ще отвлекат вниманието на вашето дете. Игрите, са работа за децата и един от добрите начини за отвличане от болката и стреса. При постъпването на детето ви в болницата, му донесете книжките, игрите и музиката, с които то е свикнало в ежедневието.
Докосване. Нежното докосване или потупване на мястото на болката, може да я успокои. Докосването може да е полезно. Държането и мачкането на някои играчки, като тези направени от меки материи, е също много успокояващо.

Вие познавате най добре своето дете, затова никой не знае по добре от вас каква немедикаментозна техника ще му помогне. Говорете с детето си предварително. Обучавайте го внимателно, особено когато му предстои голяма оперативна намеса намеса.
Независимо от знанията и усилията ни, не винаги е възможно да се постигне пълен контрол над болката.

.

След напускането на болницата
След малки хирургични намеси някои деца могат да се приберат в къщи още същия ден. Те може да усещат известен дискомфорт и болка. Ако спазите инструкциите дадени ви в болницата, това бързо ще отмине.

При по-дълъг престой в болницата може да забележите:
Променени навици (да се напишква в леглото, да си смуче палеца)
Промени в храненето
Че е повече или по-малко енергично от обикновенно
Придобити нови страхове (например: да не иска да спи само или да се страхува от тъмното)
Че изисква повече внимание
Че иска да се разговаря за операцията
Че спи повече от обичайното през първите няколко дни

Тези промени са нормални и временни. Вие трябва да помогнете на детето си търпеливо да върне старите си навици.
.


Странични ефекти и усложнения
При съвременната анестезия сериозните усложнения са редки. Въпреки че рискът не може да бъде избегнат напълно, съвременната медицинска апаратура, обучение и медикаменти направиха тази процедура по-сигурна в последните години.

Повечето деца се събуждат и възстановяват бързо след анестезията. Някои деца може да се оплакват от гадене, повръщане и болки в гърлото. Тези оплаквания обикновено продължават кратко време и при нужда се прилагат лекарства.

Вероятната възможност от усложнения, зависи от здравословното състояние на детето ви, от вида и обема на операцията и анестезията, от която се нуждае и от опита на анестезиолога. Анестезиологът ще обсъди тези детайли с вас.

За деца в добро здраве подложени на малка оперативна интервенция:
1 дете от 10 (подобно на един член на голямо семейство) може да има главоболие, болки в гърлото, гадене и световъртеж.
1 дете от 100 (подобно на един човек на улицата) може да прояви слаба алергична реакция на някой от медикаментите, които ще получи.
1 дете от 20 000 (подобно на един човек в голям град) може да развие сериозна алергична реакция на някой от медикаментите.


София
МБАЛСМ Пирогов
Клиника по Детска хирургия
Отделение Детски операционен блок
Отделение за детска реанимация
Телефон 91 54 401, 485, 206
www.pedsurg.net

 
     
   
© Секция по Детска Хирургия – София
Последна редакция 01.04.2012 г. www.igiboro.com