Мама твърде чувствителна ли е?
Влиянието на майчиния стрес през бременността

Каква е ролята на мама

Майчиният стрес през бременността е свързан с повишена честота на преждевременни раждания, забавено развитие, физически и психически отклонения, ниско тегло при раждането, усложнения при раждането и завишен риск от неврологични и поведенчески нарушения в развитието на детето. Допълнително и майчините грижи в периода след раждането са критичен момент, в който поведенческият отговор на майката към стрес може да повлияе върху физическото и емоционалното развитие на детето, включително и чувствителността към стрес в по-нататъшния му живот.

Влияние през бременността
Много фактори по време на бременността могат да повлияят на нейния ход. Един от най-основните е стресът на майката – емоционален, физически или гладуване. Резултатите от изследвания на хора и животни сочат, че типът и силата на стреса, както и срокът на бременността в момента на въздействие, определят различни увреждания на развиващия се плод. Излагането на емоционален стрес в първия триместър увеличава риска от вродени аномалии като вродени сърдечни малформации, дефекти на невралната тръба и изолирана цепка на небцето. При подобен стрес в трети триместър рискът е много по-малък. Отговорът към стрес е уникален за всеки индивид. Ето защо разкриването на гените и механизмите, водещи до увеличена чувствителност към стрес, е път към профилактика и ново лечение.

Механизми на въздействие на стреса
Ключов фактор в основния механизъм на въздействие на стреса е активирането на кортикотропин-освобождаващ фактор (КОФ). Той и неговите рецептори са важни регулатори на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната (ХХН) ос. Докато КОФ чрез част от рецепторите стимулира ХХН ос в отговор на стресово въздействие и играе ключова роля за включването на защитно или агресивно поведение, други, подобни на КОФ вещества, намаляват стресовия отговор чрез друга част от рецепторите. Повишените глюкокортикоиди при стрес потискат образуването на КОФ в хипоталамуса, но го увеличават в лимбичната система (отговорна за поведението на индивида). Тази сложна регулация дава възможност на организма да се адаптира към променящите се условия на средата. Фините взаимоотношения могат да са нарушени по време на бременност, което влияе върху развиващия се организъм. Излагането на стрес в последния триместър може да доведе до увеличена експресия на КОФ рецептори, надбъбречна хипертрофия и повишени нива на плазмени глюкокортикоиди в бебето, а това директно повлиява неговото развитие, типа отговор към стрес и генната експресия в периферията и централната нервна система. Глюкокортикоидите са необходими за нормалното развитие на детето, особено на белите дробове, но наднормените нива могат да имат за резултат нарушения в поведението и развитието на новороденото.


Влияние върху развитието на мозъка
Стресът върху майката драматично променя развитието на мозъка на плода. Специфични области са изследвани за промени – структурни и функционални. Хипокампът е центърът на обучение и запаметяване. Той съдържа множество рецептори за глюкокортикоиди и по тази причина е силно чувствителен на стрес. Проучвания сочат, че при стрес на майката по време на формиране на хипокампа се намалява развитието на връзки между невроните, следователно и способността за запомняне и обучение на детето.
Пренаталният (преди раждането) стрес може да увреди и развитието на кората на главния мозък. Подобни промени са намерени при пациенти с шизофрения, което е доказателство за генетичната предиспозиция към нарушени емоционални реакции към стрес.
Проучванията доказват и връзка между експозицията на стрес в ранните етапи от развитието и промени в генната експресия и структура на хипоталамуса и по-специално паравентрикуларното ядро. КОФ е повишен, а рецепторите за глюкокортикоиди са намалени, но дълготрайните промени в ядрото при деца, изложени на стрес в утробата на майката, все още не са проучени.
Заедно с хипофизата, амигдалоидното ядро е основно място на образуване на КОФ. То е част от лимбичната система и взаимодейства с други системи в мозъка чрез серотонин и норадреналин. Доказано е, че психичните нарушения, като депресия и тревожност, свързани с дисрегулация на тези системи, са свързани и с КОФ. Промените в амигдалоидното ядро могат да засилят хипоталамичния отговор към стрес , което води до засилени реакции и забавено възстановяване след неблагоприятно въздействие на фактори от околната среда.
Освен генетични, за развитието на повишена чувствителност към стрес значение имат и факторите на околната среда. Най-важният от тях е грижите на майката за новороденото. Предварителните изследвания с мишки сочат, че колкото по-малко грижи полага майката за рожбите си, толкова е по-вероятно те да страдат от тревожност. Изследванията ще продължат с по-подробно изучаване и дефиниране на майчиния стрес и ефекта от поведението на майката върху нормалното развитие на децата й.
Множеството разработки по проблема налагат извода, че повишената чувствителност към стрес, водеща до неадекватни и засилени реакции, се дължи както на генетична предразположеност, така и на отключващата роля на околната среда – грижите, които получава новороденото. В съвременното общество, което живее във все по-силен психически, социален и физически стрес, е изключително важно да се разкрият механизмите на въздействие на неблагоприятните генетични и фактори на средата върху майката и нейното дете преди и след раждането му.

Превод: ГЕРИ


 
     
   
© Секция по Детска Хирургия – София
Последна редакция 01.04.2012 г. www.igiboro.com