Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре
Нагоре

     
 

Помогнете на своето дете да се справи с болката

„Болката е това, което детето усеща”… и тя съществува винаги, когато то казва, че я усеща. Базирайки се на индивидуалното усещане на болката ние сме в състояние да оценим нейната сила, характер и значение. Ние всички, родители, лекари и сестри сме само свидетели на това, което детето изпитва и само то може да опише точно усещането си.(Mc Caffery 1977)

Всяко дете е изпитвало болка през живота си. Болката е част от неговият растеж; като падне и удари коляното си, тичайки удари главата си във вратата или се сблъска със масата и си разбие устната – това е все болка. Родителите утешават децата си когато ги боли, но едновременно с това налагат схващането, че детето не трябва да изразява болката си, като ги поощряват да не плачат. В нашия свят ние мислиме за болката като за нещо лошо или предпочитаме да не мислим за нея. Болката обаче като цяло не е лошо нещо; тя ни казва, че някъде в нашето тяло нещо се случва и къде е това. Например ако паднете и си ударите крак ще ви боли и тази болка ви казва, че трябва да потърсите помощ. Болката следователно може да има защитна и предпазна роля.
.
Какво е болката?
Болката е неприятно усещане от някоя част на тялото, което ни кара да се чувстваме дискомфортно. Болката се дели на остра, хронична и периодична.

Остра болка: това е болката, която настъпва незабавно при тъканна увреда (травматична увреда, хирургия или медицински изследвания). Остра болка е и тази при медицински процедури или болката при главоболие след неприятности в училище. Острата болка настъпва изведнъж, детето става тревожно и изпитва чувство, че в тази част на тялото му откъдето идва болката, нещо не е наред. Усещането на болката привлича вниманието и ви кара да вземете мерки да я успокоите или предотвратите. Това става несъзнателно. Острата болка привлича вниманието, предизвиква неспокойствие, страх и изразходва от енергията на организма. Острата болка би трябвало ловко и незабавно да се успокои най бързо. Ако позволиме на болката да съществува без лечение тя се влошава, причинява повече неспокойствие и страх, което може да повлияе на основното заболяване. Острата болка намалява силата си за няколко дни или седмици и изчезва; това е кратко време и вероятността да се върне е много малка .

Хронична болка: този тип болка е уморителна и изчерпваща; тя няма за цел да привлече вниманието ви или да ви информира за опасност. Като хронична болка се определя такава, която продължава повече от три до шест месеца. Хроничната болка може да има няколко или никакви периоди на успокоение. Тази болка става част от живота на детето, присъства с него навсякъде и постепенно го прави недееспособно. Децата с хронична болка обикновенно страдат от някакво заболяване, процес или травма, който ги прави физически недееспособни и това повлиява всички страни на техния живот. Децата страдащи от хронична болка обикновенно могат да опишат болката си много подробно и точно. Контрола на хроничната болка при децата изисква специализирани програми, които включват – промяна в стила на живот, медикаментозно третиране, психологична подкрепа и физиотерапевтични процедури.

Периодична болка: Тази болка е по честа при децата от хроничната болка. Тя се свързва обикновенно с напрежение, като главоболието,част от нея е свързана с растежа на децата и хронични заболявания. Като периодична болка се определя тази при която периоди с болка се редуват с периоди без болка. Ако тази болка е свързана с училището или социалния живот на детето то контрола и би изисквал специални програми за лечение.

Контрол на болката

Контрола на болката изисква взаимодействие между детето, родителите и медицинския екип. Детето с болка реагира по много различни начини. Повечето от децата ще плачат и стенат, други ще лежат необичайно тихо или няма да смеят да се движат, но почти всички няма да искат да се хранят. Някои деца ще се опитат да скрият болката си страхувайки се от обезболяването (инжекция), а други деца крият болката си за да не тревожат родителите си. Затова е много отговорно да разговаряте със своето дете за болката и за това, колко е важно то да бъде честно с медицинския екип, който ще му помогне. Има три начина да разберем дали вашето дете го боли – първият е то да ни каже и да опише със собствени думи какво чувства (ако е на възраст когато говори), вторият начин, да разберем как се чувства, е да съдим по неговото поведение и третият начин е да наблюдавами мониторираните жизнени показатели (честота на дишане, сърдечна честота, артериално налягане и насищане на хемоглобина с кислород) и тяхната промяна във времето. При наличие на хронична болка могат да се наблюдават промени както във физическото така и в психическото развитие на детето. Вашето дете, сестрите и лекарите ще използват тези три начина за да оценяват неговата болка през цялото време на престоя му в болницата. Вие ще питате как се чувства вашето дете, ще наблюдавате за физически промени и такива в поведението му.

Помощни средства за оценка на болката
Като опит да стандартизирамеусещането за болка на вашите деца ние използваме няколко различни помощни средства (скали), в зависимост от възрастта и психоемоционалното развитие на детето.

Кърмачета и малки деца (които не могат да говорят) – до 3 години CRIES – (името на скалата са първите букви на английските думи за – плач, необходимост от допълнително подаване на кислород, мониторираните жизнени показатели, лицева мимика и нарушение в ритъма на съня). Според американските медицински сестри е най употребяваната и достоверна скала за тази възрастова група. Скалата оценява пет от поведенческите и жизнени показатели. Показателите се наблюдават във времето, като всеки един се оценява от 0 до 2 точки. Общият сбор точки може да варира от 0 (няма болка) до 10 (много силна болка)

Деца от 3 до 7(8) години
ВВАС (Визуално Вербално Аналогова Скала) – скалата е поредица от стилизирани лица от усмихнато до разплакано. Изследващият обяснява на детето, че усмихнатото лице не го боли, личицата надясно ги заболява все повече и повече и най крайното го боли най много. Веднага след това го моли да покаже личицето което го боли колкото него. Общият сбор точки е 10.
Цветна скала – това е триъгълник оцвенен в червено, което става по интевзивно в десният край. На детето се обяснява, че в светлия край няма болка а в най тъмния болката е най силна и се моли да покаже колко силна е според него болката му върху триъггълника. Точките отново са от 0 до 10.

Големи деца (над 7-8 години)
ВАС (Визуално Аналогова Скала)
– скалата е 10 сантиметрова линия. На детето се обяснява, че най левият край означава „няма болка” а най десният „много силна болка” и се моли да покаже върху линията къде според него е болката му. Общият сбор точки е 10.
.

Лечение на болката

И най доброто третиране на болката не може да я успокои напълно с първия прием на лекарството.Ако на вашето дете предстои болезнена процедура вие трябва да изисквате прием на болкоуспокояващо лекарство преди болката да се е развила (преди процедурата). Разговаряйте със своето дете, лекарите и сестрите за плана на обезболяването за да ни позволите да разберем какво е помагало и какво не за да се успокои болката на вашето дете в миналото.

Терапевтични процедури, които могат да предотвратят развитието на болката

Малки процедури – болката от канюлирането на вена може да се предотврати със поставянето един час по рано на обезболяващ крем. За тази цел са походящи и ефективни и някои прийоми с отвличане на вниманието, които ще бъдат дискутирани по долу. Някои процедури изискват поставянето на локален анестетик. Той се поставя на мястото на процедурата с тънка игла. Самото убождане е болезнено и може да се предотврати отново чрез поставяне на обезболяващ крем на мястото на убождането. Действието на анестетика продължава кратко време през което детето не усеща нищо. Този метод се прилага най често в стоматологията и при обработка на рани.

По големи процедури – те не могат да се обезболят само с локален анестетик. Тогава се прилага „дълбока седация”- метод на прилагане на медикаменти при който детето дълбоко спи но няма загуба на съзнание и при повикване отговаря а след процедурата няма спомен за нея. При този подход детето ви ще бъде мониторирано.

Хирургия
– операциите, които продължават по дълго изискват „дълбока седация” или анестезия. Медикаментите се дават от анестезиолог и водят до дълбок сън или загуба на съзнанието за определен период от време. Всички операции причиняват различна по сила болка. При добре планирано обезболяване и при разбиране и сътрудничество от страна на вашето дете тази болка може да бъде минимализирана. Техниките с отвличане на вниманието са напълно ефективни за успокояване на някои видове следоперативна болка, но при други се налага прилагането на някои видове лекарства за предотвратяване или успокояване на болката. Истина е, че за два три дни в хода на лечението болката намалява и изчезва. Важно е да се помни, че болкоуспокояващите трябва да се приемат преди болката да се е развила или станала силна. Лекарствата за слаба или умерена болка могат да се дават през устата или като ректални свещички. Най често прилаган такъв е парацетамолът (панадол, ефералган). Някои видове болка се успокояват от други медикаменти от групата на НСПВс (нурофен, профенид, волтарен и други). Когато тези лекарства не са достатъчни да предотвратят или успокоят болката тогава лекаря назначава обезболяващи от групата на опиатите. Много родители се страхуват от пристрастяване при получаване на опиати от тяхното дете. Когато опиатите се прилагат за успокояване на болката за кратко време, тези страхове са неоснователни. Силната болка изисква силни лекарства. Опиатите се дозират според оценката (силата на болката) на вашето дете, след което дозата бързо се намалява с отзвучаване на болката. Повечето деца се страхуват от интрамускулните инжекции затово ние винаги когато детето има венозна канюла прилагаме лекарствата през нея. Ако болката на вашето дете не е добре третирана по ваше мнение вие имате право да говорите с лекар.
.

Техники с отвличане на вниманието за успокояване на болката

Контролирано дишане – бавното и дълбоко дишане за кратко време може да успокои болката и тревожността. Този метод за успокояване е лесен дори за малките деца и винаги може да бъде с тях. Вие можете да учите вашето дете на този метод като му казвате, че когато издишва или издухва навън всичкия въздух от белите си дробове то издишва всичкия страх и болката. След това то трябва да вдиша бавно и дълбоко, като мисли как въздуха пълни белите му дробове а след това да издиша също така бавно. Репетирайте двата цикъла в бавен ритъм.

Въображение
– децата от всички възрасти могат да си помогнат да контролират болката по време на болезнени процедури използвайки своето въображение. Разговаряйте с детето като му обясните да мисли за любимите си неща или любимите места, които обича да посещава. Говорете със своето дете затова – какво му харесва, какво го кара да се чувства добре, какво му мирише хубаво. Кажете му да си затвори очите и да си представи, че е там и има тези неща. Питайте го виждали ли ги? Говорете му бавно със шепнещ глас и го помолете да отговаря също с такъв глас. По малките деца понякога обичат да си представят, че са някой друг или нещо друго. Говорило ли ви е вашето дете коя е тази личност или това нещо и как си ги представя? Говорило ли ви е защо това са любимите му неща? Помолете го да си ги представи. Този начин на въображение ще помогне на вашите деца разумно да преодолеят болката и неспокойствието.

Силата на внушението
– също като въображението силата на внушението може да се използва от децата за да се споразумеят с болката и стреса. Имало ли е вашето дете осъзната скованост в някоя част на тялото и след това да се е отпуснало? Репетирайте това докато цялото му тяло се отпусне. Когато е отпуснато и спокойно му внушавайте, че цялата болка се отделя от тялото му. Използвайте примери и говорете на подходящ за възрастта на вашето дете език. На много малките деца можете да внушите че, - „твоето тяло е толкова леко колкото едно перце и никой не може повече да го нарани за да го направи тежко – ти можеш да се носиш по вятъра”. На по големите деца може да кажете, че има „късметлийско” докосване, което ще ги избави от болката им.

Отвличане на вниманието
– това са различни действия които ще отвлекат вниманието на вашето дете и то няма да мисли за болката. Могат да бъдат видео игри или филмчета с позитивен контекст. Слушането на музика, четенето на книги, разказването на приказки, рисуването, посещение на близки и приятели са все неща, които ще отвлекат вниманието на вашето дете и то няма да мисли за болката. Игрите, са работа за децата и един от добрите начини за отвличане от болката и стреса.

Докосване
– нежното докосване или потупване на мястото на болката, може да я успокои. Детето може да иска или да не иска да докосвате болното му място. Хванете вашето дете, леко го бутнете, разрошете косата му и го погалете по лицето. Докосването може да е полезно. Например ако вашето дете има газове от приемане на боб, червата му са раздути и то се оплаква от болка в коремчето – докосването и размачкването леко на коремчето му ще го успокои. Държането и мачкането на някои играчки, като тези направени от меки материи е също много успокояващо. „Визуалното докосване”, като наблюдение на оцветени в меки тонове картини или бавно движеща се капка също може да успокои детето. Редуването на топли и студени компреси е друг начин за успокоявани и премахване на болка.

Когато вашето дете е напрегнато и уплашено то търси помощ от вас. Това важи и за третирането на болката. Много често, само с подкрепата на родител болката може да се успокои напълно. Ние се обръщаме към вас с молба да участвате и подкрепите вашето дете в борбата с болката.

Независимо от вашата любов, прегръдки и целувки вашeте дете се нуждае от проста и честна информация. Кажето му, че понякога се случва да бъдем наранени. Никога не лъжете вашето дете за болката или някои процедури. Това ще го накара да ви вярва и да се успокои след вашите отговори. Обяснявайте му това което ще се случи с термини и думи които детето ще разбере. Обяснете му какво ще чувства когато го боли. Обяснявайте нещата бавно, с кратки изречения и повтаряйте докато се убедите, че детето е разбрало.

Независимо от знанията ни и усилията не винаги е възможно при детето да се постигне пълен контрол над болката.

Децата трябва да се насърчават да задават въпроси за предстоящите им процедури или болката свързана с тях, както и за методите на нейното третиране. Най добре е това да правите докато те си играят като говорите с тях и техните кукли или играчките им, едновременно.

 

Тази брошура е адаптиран превод от брошурата на MGHC Child Psychiatry Department. Колективът ни се обръща с молба към вас да се запознаете с нея
преди постъпването на вашето дете за планова хирургия.
Така вие, ние и вашето дете ще постигнем по-добър контрол
на неговата следоперативна болка.


 
     
   
© Секция по Детска Хирургия – София
Последна редакция 01.04.2012 г. www.igiboro.com